Разкрити са 5 прости факта за историите от Сиан
Разкрити са 5 прости факта за историите от Сиан
Blog Article
. Тя е напълно погълната от делата и грижите на съпрузите си: театрален импресарио, търговец на дървен материал, ветеринар.
Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано днес, че кура ми и в момента е надървен и те чака..” и все неща от този род, които побъркваха Христина още на място и през целия ден тя ходеше възбудена и нетърпеливо бързаше да се прибере в къщи, където я очакваше синът й.
Подир няколко минути, когато Грозев се изкачил на по-високо бърдо, той се обърнал и погледнал в с. Чукурлии: видял там, че низамите на кърсердаря отседлали и развеждали конете си.
- С кой си в къщи? - С един приятел, не се притеснявай – смигна й Митко – намислил съм ти нещо, по така.
Благолажа му обяснява, че приказките и песните пренасят човек в един по-красив свят. Другите селяни започват да закачат Лазо за млада му жена. Запяват песен за невярната невеста, което го натъжава. На сутринта мъжете откриват, че Лазо си е тръгнал.
И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"
Младото момче видя сочната слива под полата на жената и това го вдърви на мига.
— Господин К. — извиках високо и почти в негодувание към домакина, — моля ви, срамота е това шушукане, запознайте ме и мене с българския герой и апостол Левски!…
И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:
— Грация, синьоре — избъбрах към ??????? ?? ???? двамата „злодейци“, които сега играеха ролята на мои спасители, крайно покъртен от страха, от смайване и от благодарност…
Премио екскурзии
Митко й отвори широко усмихнат, а Христина чувайки музиката и усещайки излизащата от хола миризма на цигари, попита:
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.